Прогноза на Световната банка за икономиката на България
Забавяне на икономическия растеж до 1,5 на сто и на инфлацията до 8,7 на сто; увеличение на бюджетния недостиг от 3,6 на сто и на държавния дълг до 21,5 на сто от брутния вътрешен артикул (БВП). Това предвижда за България Световната банка (СБ) в обновения си доклад за района на Европа и Централна Азия, който бе оповестен през днешния ден.
След мощния напредък през 2022 година се очаква българската стопанска система да се забави в сходство с трендовете в Европейски Съюз, се показва в отчета, оповестен през днешния ден на уеб страницата на организацията.
Инфлацията се чака да се отслабне през 2023 година, само че въпреки всичко да остане на високо равнище. Фискалните позиции на страната евентуално ще се влошат поради забавянето на растежа и оповестените държавни ограничения в помощ на семействата и бизнеса.
Политическата неустойчивост към този момент се отразява върху вероятностите за асимилиране на средства от Европейски Съюз и върху проектите за присъединение към еврозоната, отбелязва СБ.
Темпът на понижаване на бедността се чака да се забави, до момента в който България се насочва към по-слаб напредък и трайно висока инфлация, предизвестява организацията.
За съпоставяне, в пролетната макроикономическа прогноза на министерството на финансите на страната ни, оповестена по-рано тази седмица, се чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 1,8 на 100 за настоящата година и инфлационен ритъм от 5,6 на 100 в края на година.
Ключови условия и предизвикателства
Икономическият напредък на България се забави видимо през десетилетието преди пандемията от КОВИД-19. Потенциалът за напредък на страната е стеснен от неподходящите демографски трендове, които водят до бързо понижаване на популацията в трудоспособна възраст. Това, съчетано със относително дребното години образование и влошаващото се качество на образованието, изчислено по интернационалните критерии, подкопава вероятностите за напредък на страната, съгласно специалистите на СБ.
Освен това разширението на частния бранш е възпрепятствано от институционалната уязвимост и незадоволителното отстояване на лоялната конкуренция, което води до погрешно систематизиране на средства, подминаващо най-продуктивните компании, означават създателите на отчета.
Управлението на обществените вложения също е неоптимално, изключително при обезпечаването на успеваемостта на вложенията и откритата и лоялна конкуренция при публичните поръчки.
Ако България реализира триумф в превъзмогването на тези провокации посредством амбициозна стратегия за промени, то тя би могла да форсира икономическия си напредък до над 4 % в интервала до 2050 година. При сюжет, който не планува промени обаче, растежът може да се забави до 1,2 на 100 към средата на века.
Според Световната банка също така пътят на развиване на България не е задоволително инклузивен. Въпреки забележителното понижаване на бедността, равнищата й остават високи по стандартите на Европейски Съюз. Разпространението на бедността е намаляло с 9,6 процентни пункта през 2015-2020 година, достигайки 4,5 % през 2020 година. Неравенството се е нараснало и страната има най-високото неравноправие при приходите в ЕС с показател на Джини от 39,7 пункта през 2020 година. Делът на застрашените от беднотия демонстрира наклонност към покачване, като 22,1 % от популацията са изпаднали под националната линия на беднотия през 2020 година - един от най-високите дялове в Европейски Съюз.
Регионалните неравенства и забележителните разлики измежду групи като ромите и дамите към момента са мощно публикувани. Силното неравноправие е обвързвано с устойчивите провокации на трудовия пазар, несъответстващия обсег на системата за обществена отбрана и фискална система, характеризираща се с лимитирано напредничав темперамент.
Перспективи
Икономиката на България се чака да се забави доста през 2023 година - до 1,5 %, в благозвучие с низходящата наклонност в еврозоната. Растежът може да бъде подложен на още по-силен напън, в случай че България не успее да извърши промените, заложени в целевите ориентири по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), което може да докара до заледяване или понижаване на бъдещи траншове, лишавайки страната от обилни запаси.
Инфлацията ще продължи да отслабва, само че ще остане висока през 2023 година.
Бюджетният недостиг се чака да нарасне до 3,6 % от Брутният вътрешен продукт поради забавянето на стопанската система и използването на ограничения за фискален надзор през 2023 година.
За настоящата сметка се предвижда да се насочи към лек остатък през 2024-2025 година поради предстоящата низходяща промяна в цените на вноса на основни първични материали.
Перспективите на България остават помрачени от продължителната политическа неустойчивост. Освен основаването на непредвидима бизнес среда, политическата невъзможност към този момент затруднява въвеждането на промени, на НПВУ и проектите за присъединение към еврозоната. Липсата на работещ парламент попречи на приемането на основни законодателни актове, заложени като съществени моменти в НПВУ и като задължения в пътната карта на страната за приемането на еврото, напомня отчетът.
Ако тази обстановка продължи, страната може да загуби европейски средства, а присъединението й към еврозоната може да бъде отсрочено и оттатък евентуалната дата 2025 година, което ще има отражение върху вероятностите за напредък и закъснение на изравняването със междинните равнища на приходите в Европейски Съюз.
Забавянето на икономическия напредък и продължителният инфлационен напън се чака да забавят намаляването на равнищата на бедността - от 4,5 % през 2020 година до надлежно 3,6 и 3,5 % през 2022 година и 2023 година.
След мощния напредък през 2022 година се очаква българската стопанска система да се забави в сходство с трендовете в Европейски Съюз, се показва в отчета, оповестен през днешния ден на уеб страницата на организацията.
Инфлацията се чака да се отслабне през 2023 година, само че въпреки всичко да остане на високо равнище. Фискалните позиции на страната евентуално ще се влошат поради забавянето на растежа и оповестените държавни ограничения в помощ на семействата и бизнеса.
Политическата неустойчивост към този момент се отразява върху вероятностите за асимилиране на средства от Европейски Съюз и върху проектите за присъединение към еврозоната, отбелязва СБ.
Темпът на понижаване на бедността се чака да се забави, до момента в който България се насочва към по-слаб напредък и трайно висока инфлация, предизвестява организацията.
За съпоставяне, в пролетната макроикономическа прогноза на министерството на финансите на страната ни, оповестена по-рано тази седмица, се чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 1,8 на 100 за настоящата година и инфлационен ритъм от 5,6 на 100 в края на година.
Ключови условия и предизвикателства
Икономическият напредък на България се забави видимо през десетилетието преди пандемията от КОВИД-19. Потенциалът за напредък на страната е стеснен от неподходящите демографски трендове, които водят до бързо понижаване на популацията в трудоспособна възраст. Това, съчетано със относително дребното години образование и влошаващото се качество на образованието, изчислено по интернационалните критерии, подкопава вероятностите за напредък на страната, съгласно специалистите на СБ.
Освен това разширението на частния бранш е възпрепятствано от институционалната уязвимост и незадоволителното отстояване на лоялната конкуренция, което води до погрешно систематизиране на средства, подминаващо най-продуктивните компании, означават създателите на отчета.
Управлението на обществените вложения също е неоптимално, изключително при обезпечаването на успеваемостта на вложенията и откритата и лоялна конкуренция при публичните поръчки.
Ако България реализира триумф в превъзмогването на тези провокации посредством амбициозна стратегия за промени, то тя би могла да форсира икономическия си напредък до над 4 % в интервала до 2050 година. При сюжет, който не планува промени обаче, растежът може да се забави до 1,2 на 100 към средата на века.
Според Световната банка също така пътят на развиване на България не е задоволително инклузивен. Въпреки забележителното понижаване на бедността, равнищата й остават високи по стандартите на Европейски Съюз. Разпространението на бедността е намаляло с 9,6 процентни пункта през 2015-2020 година, достигайки 4,5 % през 2020 година. Неравенството се е нараснало и страната има най-високото неравноправие при приходите в ЕС с показател на Джини от 39,7 пункта през 2020 година. Делът на застрашените от беднотия демонстрира наклонност към покачване, като 22,1 % от популацията са изпаднали под националната линия на беднотия през 2020 година - един от най-високите дялове в Европейски Съюз.
Регионалните неравенства и забележителните разлики измежду групи като ромите и дамите към момента са мощно публикувани. Силното неравноправие е обвързвано с устойчивите провокации на трудовия пазар, несъответстващия обсег на системата за обществена отбрана и фискална система, характеризираща се с лимитирано напредничав темперамент.
Перспективи
Икономиката на България се чака да се забави доста през 2023 година - до 1,5 %, в благозвучие с низходящата наклонност в еврозоната. Растежът може да бъде подложен на още по-силен напън, в случай че България не успее да извърши промените, заложени в целевите ориентири по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), което може да докара до заледяване или понижаване на бъдещи траншове, лишавайки страната от обилни запаси.
Инфлацията ще продължи да отслабва, само че ще остане висока през 2023 година.
Бюджетният недостиг се чака да нарасне до 3,6 % от Брутният вътрешен продукт поради забавянето на стопанската система и използването на ограничения за фискален надзор през 2023 година.
За настоящата сметка се предвижда да се насочи към лек остатък през 2024-2025 година поради предстоящата низходяща промяна в цените на вноса на основни първични материали.
Перспективите на България остават помрачени от продължителната политическа неустойчивост. Освен основаването на непредвидима бизнес среда, политическата невъзможност към този момент затруднява въвеждането на промени, на НПВУ и проектите за присъединение към еврозоната. Липсата на работещ парламент попречи на приемането на основни законодателни актове, заложени като съществени моменти в НПВУ и като задължения в пътната карта на страната за приемането на еврото, напомня отчетът.
Ако тази обстановка продължи, страната може да загуби европейски средства, а присъединението й към еврозоната може да бъде отсрочено и оттатък евентуалната дата 2025 година, което ще има отражение върху вероятностите за напредък и закъснение на изравняването със междинните равнища на приходите в Европейски Съюз.
Забавянето на икономическия напредък и продължителният инфлационен напън се чака да забавят намаляването на равнищата на бедността - от 4,5 % през 2020 година до надлежно 3,6 и 3,5 % през 2022 година и 2023 година.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ